Природа

Местоположение и граници

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област, в Дунавската равнина. Административният център на общината е град Никопол. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав с град Турну Магуреле на отсрещния бряг.

Релеф, климат и полезни изкопаеми

Територията на общината се характеризира с много разнообразен релеф. В поречието на река Осъм и река Дунав има типични низини, в района на селата Въбел, Любеново, Санадиново и Новачене - хълмисти плата.Останалите части са прорязани от дълбоки долове със стръмни, много наклонени терени около тях. Особено характерни са наклонените дори отвесни в някои участъци терени покрай река Дунав в района на гр. Никопол и покрай река Осъм.Денивелацията в надморската височина е 235.6 метра, като най-ниската е 23.6 метра в низината при с. Драгаш войвода и най-висока 249.2 метра при село Любеново.

Особено място в релефа заемат свлачищата. Спецификата нагеоложкия строеж на терена и непосредствената граница на общината с река Дунав обуславят геоекологични проблеми, свързани със свличащата и регресивната ерозия. На територията на общината са локализирани множество свлачища, като част от тях са на територията на града.

Централната част на Дунавската равнина, в която попада общината, има подчертано континентален климат и е част от умерено-континенталния климатичен пояс, с горещо лято и студена зима.

В низините максималната температура достига 33-38 градуса, а минималната до 25-28 градуса под нулата.

Откритостта на Дунавската равнина (следователно и на територията на север и североизток) създава благоприятни условия за безпрепятствено нахлуване през зимата на студени континентални въздушни маси от източните райони на Европа. Поради това в сравнение с всички останали ниски райони на България зимата в северния климатичен район на Дунавската равнина е най-студена.

Режимът на валежите в северния климатичен район на Дунавската равнина, както и в община Никопол, има подчертано континентален характер. Общата годишна сума на валежите е между   413л/м2 и 848л/м2. Те са неравномерно разпределени, като максимумът е главно през юни, а минимумът през февруари. Характерно за сезонното разпределение на валежите, че са по-значителни по количество през пролетта и лятото в сравнение със зимата. Характерни за района са твърде честите засушавания, чиято продължителност понякога надвишава 3-4 месеца.

Средната годишна облачност на района е между 52-54% при среден брой ясни дни от 80 до 100 и мрачни дни 100-110.

В района на град Никопол преобладаващи (по посока) са западните и източните ветрове. Приземният вятър може да се охарактеризира катоедно доста постоянно течение от запад-северозапад. Тази посока на вятъра съответства на преобладаващия зонален процес на въздушните маси над Европа и оттам - над Балканския полуостров.

Източните ветрове имат по-малка скорост от западните(западните средно 4-6м/сек, а източните 3-4 м/сек). При подходяща синоптична обстановка възможно е максималната скорост на вятъра да достигне 35 м/сек.Понякога духат и южни ветрове (фьон), които са топли, сухи, поривисти и понякога твърде силни. Не са редки случаите и със северни ветрове.

През пролетния период при преминаване на студените фронтове в условията на циклонично-барично се развива купеста облачност, падат проливни краткотрайни валежи, придружени със силни гръмотевични бури, а понякога и градушки.

Община Никопол е бедна на полезни изкопаеми. Единствено са разкрити такива от неруден произход. Геоложкият строеж предопределя наличието на варовик. Значителни запаси от инертни материали, главно пясък и чакъл са разположени по река Дунав.

Почви и води

Основен природен ресурс на общината са почвите. Преобладават карбонатните, типично черноземните, ерозиралите и излужени черноземи. Наличието на тези типове почви позволява отглеждането на зърнено-фуражни култури, захарно цвекло, слънчоглед, коноп, трайни насаждения - лозя, овощни и зеленчукови градини. По-голяма част от територията на общината е покрита с льосови отложения, които са характерни за централната зона. Почвообразуващата скала на района е льос. Поради наличието на големи наклони и леки льосови почви в селищната територия се създават условия за многократно увеличаване на ерозионните процеси, особено при проливни валежи, които тук не са рядко явление.

За развитието на земеделието от особено голямо значение е почвеното богатство. Почвите са богати на хранителни вещества и при съответните агротехнически мероприятия дават богата реколта. На места обаче черноземите поради хищническото използване са с деградирала структура.


Подпочвените води все още не са проучени добре. На много места в припокритите с льосови наслаги мергелни глини се създават условия за натрупване на подпочвени води. Значителни количества са акумулирани вДрагашката и Осъмската низини. Те са на дълбочина от 0,5 до 1,5 м. под повърхността на земята. Представляват основен източник на водоснабдяване на града и селищата на общината. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат над повърхността.

Флора и фауна

Преобладават широкостеблени широколистни гори, разположени най-вече в землището на град Никопол и селата Новачене, Санадиново, Въбел и Драгаш войвода. Те са заети от следните горски формации: бял бор, смърч, черенбор, летен дъб, зимен дъб, цер, бряст, явор, акация.

От храстовите ценози се срещат: аморфа, глог, трънка, шипка,смрадлика, калина, бъз, люляк.

В никополския район виреят и много тревисти растения слечебни свойства. Някои от видовете са: жълт кантарион, пелин, мащерка,живовляк.

Фауната е представена от подразред гущери и подразред змии на раздел Люспести, семейство Сухоземни костенурки от клас Влечуги, както и Земноводни безопашати - Жабовидни и Дървесници. Птиците са представени от:фазан, яребица, пъдпъдък, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, голяма и малка белочела гъска, голям и малък ястреб, чайка, корморани, щъркели и др..

От бозайниците се срещат: сърни, глигани, лисици, а в откритите обиталища - зайци.



Никополското плато


Описание
Никополското плато се намира в Дунавската равнина южно от град Никопол. На север граничи с река Дунав и града, на запад и юг с река Осъм, а на изток със Свищовско-Беленската низина, като границата там е очертана между селата Драгаш войвода, Бяла вода и Деков. Никополското плато има карстов характер. Над река Осъм формира ръб с множество скални разкрития. На изток губи от височината си и постепенно се слива с низината. През територията му преминава пътя от Свищов за Никопол. По-голямата част от територията на платото е заета от земеделски земи и ксеротермни тревни съобщества от белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ черна садина /Chrysopogon grillus/ и коило /Stipa tirsa/, а в доловете и ксеромезофитни тревни съобщества от луковична ливадина /Poa bulbosa/, пасищен райграс /Lolium perenne/, троскот /Cynodon dactylon/ и др., на места обрасли с храсти с преобладаване на келяв габър /Carpinus orientalis/. Голям процент от територията съставляват широколистните гори с мозаечно разположение, основно смесените гори от космат дъб /Quercus pubescens/ с подлес от смрадлика /Cotynus coggygria/, но също така и малки площи със смесени гори от сребролистна липа /Tilia tomentosa/, цер и полски клен /Acer campeste/. По поречието на Осъм има остатъци от крайречни галерии от бяла върба /Salix alba/. Преобладават тополовите култури. (Бондев, 1991). В западната част на платото около река Осъм има разливи, стари корита, влажни ливади и открити скални терени.

Птици
На територията на Никополското плато са установени са 92 гнездящи вида птици, от които 16 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 11 вида, в SPEC3 - 30 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 27 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 25 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за орела змияр /Circaetus gallicus/, малкя орел /Hieraaetus pennatus/, синявицата /Coracias garrulus/ и полската бъбрица /Anthus campestris/. То е с европейско значение за гнездящия тук пчелояд /Merops apiaster/, чийто гнездови популации на територията на платото са значителни. Никополското плато поддържа представителни гнездови популации на група от застрашени видове, като чериня щъркел /Ciconia nigra/, белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, черночелата сврачка /Lanius minor/ и червеногърбата сврачка /Lanius collurio/. В района на Никополското плато се срещат 15 вида редки и ендемични растения, повечето от които са със степен характер. Тук са открити и едни от най-многочислените колонии на лалугера /Spermophilus citellus/ в Северна България.

Законова защита

Около 18% от територията на Никополското плато попада в природен парк “Персина”, обявен през 2000 г. за опазване на забележителни екосистеми, характерни за река Дунав. В парковата територия са включени още две защитени местности и една природна забележителност (пещера). През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.